На 29 януари 1878 г. руската армия освобождава Кюстендил. Той става последният български град, за който са водени военни действия. Интересен е фактът, че в рамките на седмица преди това Кюстендил е освободен, завладян отново и пак освободен. Два дни по-късно Османската империя капитулира и в Одрин е подписано примирие.
На 14 януари 1878 г. града напускат каймакаминът Мехмед бей и кадията Нъри ефенди. Те взимат със себе си и цялата архивна документация от учрежденията. Бягството им стряска останалото турско население, което за да се пази от идващите руски войски излъчва временно управление. Седмица след бягството на камакамина и кадията, трима доброволци от близкото село Коняво отиват в Кюстендил и съобщават, че при тях е пристигнал Ильо войвода, като авангард на руската войска. Хайдутинът настоявал града да се предаде без битка.
"Негова е заслугата за освобождаването на Кюстендил. Там той си служи с военна хитрост. Представя себе си като преден отряд на руските войски. Търси местната управа да преговаря с тях как по най-бързия и безпроблемен начин да бъде предаден Кюстендил на руските войски", казва полк. доц. д-р Мануш Христов от Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски".
Свидетел на това първо освобождение на Кюстендил е авторът на на книгата за история на града Георги Ангелов Друмухарски. Той пише, че на Стамбол капия пристигнали приблизително 80 души руски войници от 2-ри ескадрон на 4-ти Улански Харковски полк. Подполковник Юрий Задерновски изпратил двама войници да обходят Кюстендил. Когато те се убедили, че в града няма неприятели, ескадронът, придружен от цялото население се отправил към центъра.
"Наистина радостта на петвековния роб е огромна, но и твърде кратка, защото подполковник Задерновски получава известие, че от Крива паланка към посока Кюстендил приижда редовна анадолска пехота с оръдия и башибозук и малобройният руски отряд, четниците на Ильо Марков, както и част от така младите българи доброволци от Кюстендил са принудени да се изтеглят", казва директорът на Регионалния исторически музей в Кюстендил Валентин Дебочички.
Настава ужасна паника между българското население, което масово напуска домовете си и хуква да бяга към Радомир. Османската войска влиза в Кюстендил и възстановява старото управление. В продължение на три дни в каймакамския конак се провеждат големи събрания. Турците искат да претърсят домовете на избягалите българи и да арестуват съмнителните, които все още са там. Предлагат дори да запалят селата Лозно, Радоловци, Соволяно, Николичавци и Коняво. Но преди да пристъпят към осъществяването на плана, разбират, че руската армия се връща.
"Без действията на четата на Ильо Марков и на останалите войводи под негова команда, без активността на българското население нашият град едва ли би се освободил в хода на военните действия на руско-турската война. Тъй като първоначалният план на руското командване, който е съставен от генерал Обручев предвиждал в югозападна посока да не се провеждат активни настъпателни действия", казва още Валентин Дебочички.
Ильо Марков, наречен още Малешевски е една от забележителните личности на българската възрожденска история. Панайот Хитов го нарича – Войвода на войводите. Той участва в почти всички въстания за свободата на България, както и в Първата българска легия. "Дядо Ильо продължава своята четническа дейност не като обикновен хайдутин от стария тип, а вече като един четник с народноосвободителна идеология на по-високо ниво в Белград. Георги Раковски отдава именно на него командването на по-голямата част от легионерите", казва ас. д-р Димитър Христов от Института за исторически изследвания на БАН.
Малко преди Първата българска легия да се разпусне възниква сръбско-турски конфликт породен от желанието на княз Милан да отхвърли васалната власт на Осменската империя. В Белград започва въоръжена престрелка. Туците бомбардират града. За обучените от Ильо Войвода млади легионери настъпва бойно кръщение, те вземат участие на страната на сърбите.
"Факт е, че за участието си в Белградската буна той е награден от княз Милан Обренович със сръбски орден и му е отпусната пенсия в размер на 150 динара", казва още директорът на Регионалтия исторически музей в Кюстендил.
Много български хайдути и воеводи участват на страната на Сърбия и във войната ѝ с Турция през 1876-та година. Тогава Ильо Марков е командир на сборна чета. Един сръбски офицер много се дразнел от непоколебимия му български патриотичен дух и го ранява тежко. В следствие на това дядо Ильо остава сакат до края на живота си с дясната ръка. Но и това не го отказва да се включи в Руско-турската Освободителна война, където става главен отговорник на всички български доброволчески чети. Въоръжените отряди са сформирани през лятото и есента на 1877-ма година. Военният разузнавач генерал Николай Артамонов и руският дипломат Михаил Хитрово ръководят създаването им. Те събират информация за наличието на турски войски в селата и градовете, през които предстои да мине руската армия и са в голяма помощ при преминаването ѝ през Балкана. Включват се активно и в сражения.
"Четите при командването на Ильо Марков са включени към отряда на генерал Карцов и първите им действия са в района на Ловеч, селата Телиш и Турски извор. От месец декември 1877 година те действат в състава на Западния отряд на генерал Гурко, преодоляват зимното преминаване на Балкана, участват в освобождението на Етрополе, Орхание (днешен Ботевград), София, Кюстендил", казва Валентин Дебочички.
България получава свобода си на 3-ти март 1878-ма година. Четири месеца по-късно Берлинският конгрес определя границите на княжеството, но в тях не попада родното село Берово на Ильо Малешевски. Семейството му се премества в Кюстендил. Но 73-годишният войвода не остава мирен и се включва се в Кресненско-разложкото въстание. Седем години по-късно участва и в Сръбско-българската война, за което сърбите спират пенсията му. Останал без пари е принуден да моли Народното събрание за средства. Две години по-късно парламентът отпуска на Дядо Ильо по 200 лв. месечно, за да преживява старините си. Умира на 92 години в Кюстендил.
Войводата Ильо е сред най-забележителните личности в българската история. През целия си живот той се бунтува. Първо срещу поробителите, а след това и срещу несправедливостите в следосвобожденска България. В последния му път го изпращат всички жители на Кюстендил и околностите, както и представителни делегации от населени места в цялата страна. Обичта си към него хората изпели в песни, които и до днес звучат.
Вижте повече в репортажа на Миглена Георгиева.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
Звездата от Mortal Kombat Кари-Хироюки Тагава почина на 75 г.
Правителството или ще се самосрути, или ще бъде срутено от ДПС
Защитата на Благомир Коцев обжалва размера на гаранцията му от 200 000 лв.
ПП внесоха вота на недоверие: Бъдещето принадлежи на младите
Минимално инвазивна естетика - с нарастваща тенденция
Жълт кантарион – действие и приложение и лекарствени взаимодействия
Гастропареза след вирусна инфекция
Национално проучване проследява пътя на пациента с рак на белия дроб в България
ЕС отстъпи: Бензиновите и дизеловите двигатели няма да бъдат забранени
Телескопът Hubble е заснел отново междузвездната комета 3I/ATLAS
Проби от въздуха, събрани преди 35 г., разкриват забележима промяна в сезоните
Мощни бури в едното полукълбо генерират перести облаци в другото
Трима се озоваха в арестите във Варна и региона заради наркотици
Арестуваха 33-годишен варненец за кражба
По 4987 евро от БВП се пада на човек от населението
НСИ: Работещите българи са 3, 726 млн. души
Осем пострадали при тежка катастрофа край Абланица
Бали обмисля забрана на Airbnb заради свръхтуризма
Кога роботиката ще се срещнe с изкуствения интелект в игрите
Устойчивата трансформация като предпоставка за по-успешно развитие на българския бизнес
Производството при бизнес услугите намалява за месец с 1,2% през септември
преди 3 години